Кулата на „Туин сити“ - част от мащабния проект на международния инвеститор HB Reavis Group, ще бъде най-високият небостъргач в словашката столица Братислава. Със своите 42 етажа и височина от 165 до 185 м билдингът предлага поглед от най-извисената точка в центъра на града. Друга забележителност е огромното пространство от 200 хил. кв.м, предназначено за търговски и развлекателен център.
Многофункционалният комплекс ще бъде разположен между Стария град и квартал „Ризинов“. За офиси са планирани 60 хил. кв.м, четиризвезден хотел с 200 стаи и 320 апартамента плюс нова автогара непосредствено до сградата я превръщат в едно от най-важните места в централната част на града, откъдето ще преминава голям поток от хора.
„Туин сити“ е композиция от няколко кули - тънки вертикални структури, от които най-висока е основната с 42 етажа. Широкото тяло на комплекса е обвито от наклонена червена решетка, която като змия се увива около сградата и внася оригиналност в нейния декор.
Същият елемент е използван и при декорирането на автогарата, която е част от цялостния проект - сградата изглежда така, сякаш е хваната в огромна червена риболовна мрежа, от която не може да се измъкне.
Простота и архитектурен консерватизъм - това е основната идея, следвана при създаването на останалата част от проекта - огромен мол на няколко етажа с дълги праволинейни фасади. На покрива има озеленено пространство, голямо колкото игрище за крикет, на места сред него тук-там изникват постройки като малки кули, от които най-високата е 17 етажа.
Проектът е на стойност 500 млн. евро (17 млрд. словашки крони) - една наистина голяма сума за намиращата се в недотам добро положение местна икономика. Графикът предвижда реализацията да започне през 2008 г. и да завърши през 2011 г. 

в-к "Строителство Градът"    

С препълнена зала - колеги, приятели, близки, двете браншови организации на архитектите - Съюзът на архитектите в България (САБ) и Камарата на архитектите в България (КАБ), отбелязаха едно от най-големите благословения във всеки човешкия живот - стогодишен юбилей. За архитекта това означава и повече творчество. Сега, на 100 години, арх. Казмуков се радва на внуци и правнук, а мечтае и за правнучка. С жизнен глас и бърза мисъл обяснява, че в България за разлика от други страни столетниците не са чудо. Чудо според него е, че е достигнал 100-те с една от най-стресовите професии, тази на архитекта, както и че е столетник в столицата. „Ако има сбъдната българска мечта, то арх. Казмуков е неин модел“, казаха неговите колеги. Бившият заместник-главен архитект на София арх. Казмуков е роден на 15 март 1907 г. в Стара Загора. По това време баща му, Сава Николаев Казмуков е кмет на Стара Загора. През 1925 г. завършва с отличие гимназията в града, владее писмено и говоримо френски език и свири добре на пиано. Завършва архитектура в Германия. Завръща се в България и участва в създаването на Старозагорската опера. В България има шанса да стажува при известните български архитекти Васильов и Цолов. Първата му сериозна задача е да надзирава строежа на Българската народна банка в София. Бил е заместник-кмет на Стара Загора. Заминава за София и от 1938 до 1941 г. работи като проектант. След войната участва активно във възстановяването на столицата като служител в Дирекция за изграждане и възстановяване на София. Работи в „Софпроект“. От 1956 до 1972 г. е заместник главен архитект на София. Негови реализирани проекти са пощенски сгради в Шумен, Видин и Неврокоп, административни сгради в Шумен и Разград, разширение на държавната печатница в София, разрушена по време на бомбардировките, днес мястото е застроено със сградата на МЕИ, до паметника на Левски, изложбена зала на ул. „Гурко“ 1, върху основите на разрушеното от бомби градско казино, завод „Ворошилов“.

в-к "Строителство Градът"